Моята творческа визия
Моите творби произлизат от желанието да ни свържат отново с красотата на природата и божественото, което ни заобикаля. Чрез живописта, работата ми се стреми да предизвика усещане за мир, топлина и чудо – чувства, които лежат в самото сърце на моята творческа практика.
В маслените си картини често изобразявам лица и фигури, изникващи от полуабстрактни природни фонове. Светлината играе съществена роля в творбите ми – символизирайки надежда, трансформация и нашата връзка с нещо по-голямо.
Моят творчески процес е интуитивен и медитативен. Започвам с широки мазки, за да оформя композицията и да установя цветова хармония, след което бавно изграждам слоеве дълбочина и движение. Докато всяка картина оживява, преминавам към по-фини детайли – привличайки зрителя към тихо присъствие, момент на неподвижност.
В цялата си работа се стремя да създавам произведения, които резонират с душата – предлагайки мир, вдъхновение и усещане за свещеното в ежедневието.
Жената зад четката
Израснах като тихо дете – от онези, които наблюдават, чудят се и попиват всичко. Родителите ми водеха сестра ми и мен на дълги летни пътешествия из планините на България. Скачахме от камък на камък през рилски планински потоци, преминавахме през древни гори и се натъквахме на изоставени села с ръчно изрисувани църкви, които сякаш затаяваха дъх. В Родопите правехме шейни от дебел картон и се спускахме по невъобразимо зелени склонове, смеейки се. Природата никога не беше място, което посещавах. Тя беше мястото, където се чувствах най-много себе си.
Когато думите ми се струваха твърде малко, открих гласа си чрез пеене и рисуване – две неща, които ме караха да се чувствам свободна. Този копнеж за изразяване в крайна сметка ме доведе до изучаване на изящни изкуства, давайки ми основата да се развия в артиста, който все още ставам.
В университета нещо тихо се промени. Близки приятели отвориха врата, за която не знаех, че съществува в такава дълбочина – към невидимия свят, към духовността, към Божията любов и Божествената светлина, която преминава през всичко. Тази любов никога не ме е напускала. Тя живее в центъра на всичко, което създавам. Тя е, мисля си, най-истинското нещо, което нося.
После станах майка – и разбрах любовта по съвсем нов начин. Това силно, нежно, всеобхватно чувство, което една майка изпитва към детето си, е може би най-близкото, до което някога се доближаваме до докосване на божественото.
Всичко това намира своя път в моите картини. Природата. Светлината. Тихият копнеж по нещо по-велико. Аз рисувам, защото обичам усещането от създаването – и защото се надявам, че това, което аз чувствам, когато творя, вие може да почувствате, когато гледате.
